Ариергард.нет

Операция Слънцестоене (герм. Unternehmen Sonnenwende) в историята влиза също като операция Хусарска езда (Unternehmen Husarenritt) или просто като Старгардското танково сражение. Това е, както и битката при Лаубан  една от сериите атаки, проведени в края на войната на Изток от генерал Гудериан, началник щаб на Сухопътните сили на Германия, срещу фланговете на достигналите р. Одер съветски войски. В началото планирана като голяма офанзива, тя се превръща в удар от местно значениe, за деблокирането на град Арнсвалде в Померания (дн. Чошчно в Полша). Целите и включват и отлагането на евентуална голяма руска офанзива в края на февруари 1945 към Берлин, и обкръжаването на съветската групировка в северната част на създаващия се Одерски фронт. Операцията Слънцестроене е отговор на голямата зимна офанзива на маршал Жуков от Висла до Одер.

Първоначално Гудериан замисля обхватен удар срещу основната маса на І Белоруски фронт, опрял се на широк фронт на Одер. В плана се предвижда привличането на Шеста танкова СС армия на Зеп Дитрих от района на неуспешната битка в Ардените, на Запад, както и евакуираните части от Курландия, блокирани от съветските войски в най-западните райони на Латвия. Там те са безполезни и не играят никаква роля в общата стратегическа картина в късната зима на 45-та. Ако планът би се осъществил в пълнотата на замисъла си, плюс привлечените резерви от Италия и Норвегия, ударната маса на германските войски би била съставена от най-малко 30 дивизии, от които най-малко осем танкови. Но както толкова пъти преди това, Хитлер се намесва неумело, като насочва танковата армия на Дитрих към Унгария и забранява евакуацията на Курландския чувал. Конфликтът между темпераментния генерал и германския фюрер прераства в многодневни караници. Самозабравилият се диктатор настоява Химлер да ръководи операцията, а не способния Валтер Венк, един от най-младите генерали в германските войски изобщо, формиращ в Померания новата Единайсета танкова армия. Хитлер, по ирония на съдбата, толкова много ще се надява на Венк само два месеца по-късно, при отбраната на германската столица. Както пише Гудериан:”От замисъла на плана за настъпление, накрая остана само удар в района на Арнсвалде с цел разгрома на русите на север от река Варта, засилване на Померания и запазване на връзката със Западна Прусия.”

Въпросният Арнсвалде е обкръжен от руснаците на 6 февруари. Гарнизонът му е от 3 хиляди души под командването на упорития генерал-майор Фогхт. На гарата на града има разтоварени няколко Кралски тигъра, които поради липсата на гориво са използвани при боевете по много своеобразен начин. Качени на ЖП платформи, те са возени по околовръстната линия около Арнсвалде, за да бъде използвана артилерията им, с която иначе германския гарнизон не разполагал. Снабдяването ставало по въздуха.

Накрая, след дълги препирни в Главното командване, за атаката са отделени три корпуса, подчинени на 11 армия. Хусарска езда е наименованието на операцията, дадено от Гудериан за частите на Вермахта, но СС настоява на друго име - Слънцестоене. Атаката за второто десетдневие на февраури е насочена в първия етап към деблокиране на малкия гарнизон на Арнсвалде, на 20-тина километра юго-източно от Старгард, след което дивизиите трябва смело да тръгнат на юг и запад  за да достигнат до Кюстрин на Одер и така да обкръжат основната маса от части на  І Белоруски фронт. Командващият на фронта, маршал Жуков има информация за събирането на войски на противника по фланга му, срещу неговите 61 и 2 гвардейска танкова армии. Но той няма идея за мащабите на контраудара до започването му.

Според някои податки, германците все пак събират до 1200 танка,  но трябва да бъдем скептични към тази цифра. Дори да е вярна,  подобна маса от танкове би изяла запасите им от гориво и боеприпаси за часове, а подобна импозантна група бронирани машини би била неподатлива на управление, не снабдена с необходимата и техническа и пехотна поддръжка и неадекватна на мащабите и театъра на бойните действия. Вермахтът събира:

ХХХІХ танков корпус

ІІІ танков СС (Германски) корпус

Х армейски СС корпус.

Срещу тях действат обаче съветските:

    61  армия

    47 армия

    70 армия

    3 ударна армия

    1 гвардейска танкова армия

    2 гвардейска танкова армия

Не всички германски дивизии са готови към планираната за удара дата 15 февруари да вземат участие в боевете. На практика на този ден атака провежда основно 11 доброволческа СС панцергренадирска дивизия Нордланд (11. SS-Freiwilligen-Panzergrenadier-Division Nordland), която в Щетин е попълнена с 30 щурмови оръдия и 30 танка Пантера . До края на деня тя сама пробива до Арнсвалде, тъй като 61 армия на генерал Белов готви щурм на града и не очаква операцията. Голям брой руски танкове са унищожени от голяма дистанция от оръдията на Кралските тигри. Но германското напредване скоро се забавя, първо заради пристигането на резервите на Жуков и второ, заради разкаляния и дори блатист терен, в който тежките германски машини се справят по-зле от подвижните Т 34. На 17 февруари, командващият генерал Венк е сериозно ранен при автомобилна катастрофа. Преумореният му шофьор, след 72 часа зад кормилото, заспива на волана. Венк е заменен от Ханс Кребс, човекът, който ще замени след месец и Гудериан, но инициативността се загубва. Офанзивата е спряна и от контраудара на 3 съветска ударна армия. Група армии Висла спира операциите на 18 февруари. Германците се изтеглят от овладените райони до 23 февруари, като оставят няколко танка.

Като я сравним с първоначалните и цели, операция Слънцестоене като резултат е недвусмислен неуспех. Германците дори не наближават блокирания Кюстрин от Североизток. Но все пак и тази операция, подобно на тази край Лаубан в Силезия, кара Жуков и съветската Ставка да станат особено загрижени за фланговете си и да отложат операциите си на запад от Одер с два месеца. Берлин обаче се спасява с няколко седмици за сметка на Померания, срещу която руското командване започва своята първа пролетна офанзива – Източно-Померанската.