Ариергард.нет

Битката при Лаубан е една от забравените. И тъй като епохата ни е обсебена от детайлите, днес сраженията за този Силезийски град през ранната пролет на 1945, станаха много интересни, поне за интересуващите се кръгове. Възможно е тук роля да играе и  забулването в тайна в миналото на тази операция. В многотомната съветска История на Втората световна война, за нея няма нито ред, нито дума. Проверете в Х том, ще намерите за Горно и Долно Силезийски настъпателни операции на съветската армия, но за операция “Gemse” както се нарича германския план за възвръщане на Бреслау - нищо. Между другото, и за обсадата на силезийската столица информацията там е оскъдна, да не кажем, никаква. Това е защото при Брежнев, за съветската историография маршал Конев, командващият І Украински фронт, и генерал Рибалко, командващият 3-а гвардейска танкова армия са полу-богове, със статут на непогрешимост.

Политически коректно е днес, включително сред автори като Рийд, Фишер, Ле Тисие[1], да се приема, че руските документи и бойни разписания, въпреки хаотичното им  изследване и съхранение, имат по-голяма достоверност за края на войната на Изток от германските. Оставям този въпрос отворен. Разбираемо е, че не работя нито с Бундесархива, нито с този на министерството на отбраната в Москва. Отбелязвам това в началото, само защото в този материал ще бъдат ползвани и руски позовавания, наред с достоверното от западната литература. Германските свидетелства трябва да се приемат скептично, естествено, но все пак под знака на наложилата се исторически акуратност на немските отчети. Пък все още, германските архиви с право лежат на лавицата на западните!

Ако разгърнете новата книга на Исаев[2], един от най-любимите днес, руски автори – разбивачи на митове за Втората световна война, относно Берлинската операция и като цяло за края на войната на Изток, ще намерите позовавания наистина на отчетите от разузнаването и бойните подразделения на Червената армия, включително за периода 1 -10 март 1945 и сраженията около Лаубан. Но, внимание! Авторът ги ползва, слабо казано, пестеливо и самите текстове дават много бегла представа за случилото се, а използването им е само за да бъде подкована една предварително приета теза, че съветските части са се изтеглили от града, а не са били унищожени в него. 

По същество! Лаубан е малък град, и днес, вече прекръстен на Любен, той не надвишава 17 хиляди души население.  През 1945 година, той обаче е една от основните ЖП гари по трасето от Берлин за Бреслау (днес Вроцлав) и от германската столица за Прага. Атакуването му в средата на февруари на трагичната за Източния фронт на Германия година веднага го прави първостепенна цел за така нареченото Пролетно настъпление на Вермахта, една офанзива-фикция, разпространила се от бреговете на Драва, през Будапеща и Балатон до Померания. Но само на карта.

Германия през март 1945 е бледа сянка от хилядолетния райх, а Вермахтът-сбор от бегълци от чувалите от предишните отбранителни сражения. Висло-Одерската операция, започнала в средата на януари, разцепва на две северния фланг на германската отбрана на Изток. Множество германски подразделения, особено бавно подвижната пехота, са блокирани в големите крепости като Познан и Бреслау. Но по-маневрените танкови и моторизирани части успяват да се изтеглят след неуспешните си контраатаки в сравнително добър ред по фланговете на ударната руска групировка, застанала с лице към Берлин. На север, заплаха за тила на І белоруски фронт, който води множество малки, но кървави сражения на плацдармите край Кюстрин и Франкфурт на Одер, създава Трета танкова армия от група армии Висла в Източна Померания. На юг, в Долна Силезия, освен гарнизона на блокирания Бреслау, западно от него, пред Гьорлиц се престроява Седемнайсета полева армия от група армии Център.

Към 15 февруари І Украйнски фронт все още продължава безпроблемно настъплението си към река Нейсе[3], но германската съпротива нараства с всеки изминал ден. Маршал Конев е решен да завладее плацдарми и на западния бряг на реката при Гьорлиц, като насочва за целта в района своя авангард – 3-а гвардейска танкова, 4-а танкова, 13-та и 52-а полеви армии. 6-а армия започва обсадата на крепостта Бреслау[4]. Именно 3-а гвардейска на генерал Рибалко получава задачата да превземе Лаубан и Гьорлиц и да форсира Нейсе. По това време тя има в състава си 418 танкове и САУ в изправност[5].

Решението на Рибалко е да атакува Гьорлиц от две направления, от северо-изток с 6-и гвардейски танков корпус, и от изток с 7-и. Това решение, оказва се, не е много мъдро, тъй като армейското разузнаване не успява да установи, че германците се прегрупират в района, а съветските части се разделят непосредствено преди операцията. Атаката срещу Лаубан започват на 16 февруари 56-а и 23-а гвардейски танкови бригади от 7-ми гвардейски танков корпус на генерал Иванов. В града позиции са заели остатъци от 6-а народногренадирска дивизия[6] с командир генерал Брюкер. От 18 до 20 февруари в района на руския удар пристигат и 8-а танкова дивизия, 408-а пехотна дивизия и 10-та народногренадирска дивизия. Те успяват да отбият руските атаки и започват дори да обкръжават постепенно предните части на 3-а гвардейска танкова армия. Лаубан е превърнат в руини.

Кризата в настъплението на  3-а армия предизвиква неудоволствието на самия Върховен Главнокомандуващ на Съветската армия. Конев[7] си спомня: «В деня, когато германско-фашистките части започнаха да излизат в тила на  3-а танкова армия, Сталин ми позвъни и изрази тревога: «Какво се случва там при вас с Трета танкова армия? Къде е при вас тя сега?» Аз отговорих, че армията на Рибалко води много напрегнати боеве  в района на  Лаубан, но смятам, че нищо особено не и се е случило. Армията воюва в сложна обстановка, но това е нещо обикновено за танковите войски . Обаждането на Сталин ме свари на командния пункт на 52-а армия, недалеч от Лаубан. Аз уверих Върховния Главнокомандващ, че ако обстановката се усложни, ние ще приемем всички необходими мерки на място».

Съветското командване все още не знае, че плановете на ОКН отиват по-далеч, целта им е деблокирането на Бреслау. Във връзка с планираната операция “Gemse”[8] в района се съсредоточава танковата група ”Неринг”, начело с бившият началник щаб на генерал Гудериан – Валтер Неринг. В състава и са включени LVII и XXXIX танкови корпуси, под началството на генералите Фридрих Киршнер и Карл Декер. По ЖП линия, за да се пести безценно гориво, в тях от са включени, идващите главно от Западния фронт 103 танкова бригада, 16-а, 17-а и 21-а танкови дивизии, ескортната и гренадирската дивизии „Фюрер” [9].  По количеството съединения  привлечени  в боевете при Лаубан от германското командване не може обаче да се вади извод за тяхната сила, поне не в сравнение с уставните положения и разчетите. Единственото допустимо сравнение по отношение на съотношенията между противниците е броя на танковете и пехотата. Германските „дивизии”, макар някои от тях да са наистина добри, са бойни групи, без утвърдена структура и разписание. Все пак, говорим за март 1945 година.

Именно от този месец  на последната година на войната, дивизиите, вече се създават не централизирано, а по места, по инициатива и отговорност на местни командири[10].

Германския план за атака е прост. Докато 6-а народногренадирска дивизия и 103-а танкова бригада[11] задържат руското настъпление в самия град, една нелека задача, останалите танкови съединения ще атакуват по двата фланга за да обкръжат противника. Операция Gemse започва на 1 март без артилерийска подготовка. Последното голямо танково сражение на Източния фронт се провежда в гориста местност и край река Квейс, западен приток на Одер. Гренадирската дивизия „Фюрер” и 17 танкова атакуват съответно от сборни пунктове при селищата Рахенау и Груна. 8-а танкова от гората около Кунцердорф.. линията на съприкосновение с съветските части от Изток на Запад от Кунцердорф, през Лаубан (2/3 от града е в съветски ръце) до Шрейберсдорф и Рахенау[12].

Танкове, гренадири и щурмови оръдия срещат слаба съветска съпротива по фланговете и овладяват Обер-Билау. Но гората на североизток става сцена на ожесточени сблъсъци със съветските резерви. ХХХІХ корпус (гренадирската дивизия „Фюрер” и 17 танкова) са изправени пред засилваща се руска контраатака при Гюнтерсдорф. Следобед, гренадирската дивизия, се обръща на Изток, скъсявайки по този начин „дъгата” на предвиденото обкръжение. С лекота са преодоляни около 15 км, до Нойланд, ключовия за руските усилия в Лаубан пункт на снабдяване. в този момент, към полунощ на 1 срещу 2 март, от юг към същата точка се приближават и частите на Ескортната дивизия  „Фюрер” от LVII корпус. Така, руския 7-ми гвардейски танков корпус е отрязан от снабдяване.

Сутринта на 2 март започва с къса снежна буря. Освен снегът, в Нойланд падат и първите съветски ракети и мини. Германците не спират придвижването си в посока Нидер-Гисмансдорф. Откъм Гьорлитц, към Бунцлау се придвижва и 17-а танкова дивизия. Руското контранастъпление довежда до челен сблъсък на танковите батальони на линията Наумбург-Льовенберг. Руснаците губят 70 танка при Грунд и 10 при Флорсдорф през деня, по доклада на генерал Неринг[13]. 17-а танкова дивизия пък унищожава автомобилните обози на 9-и моторизиран корпус. По Лаубан удря и Луфтвафе. Руските войски в града започват изтегляне от него. На централния площад един до друг за подпалени 24 Т-34 от нпреследващите ги народногренадири от 6-а дивизия. Общо в града са открити 81 унищожени танкове и самоходни артилерийски установки.

През следващите дни германците постигат частични успехи и се придвижват само на няколко километра източно. Недостигът на гориво пречи на разширяването на операцията. Настъплението на река Квейс е прекратено с взимането на малък плацдарм от пионерните части на ХХХІХ корпус.[14] Котелът, в който попадат основно попадат 54, 55 гвардейски танкови и 23 гвардейска моторизирана бригади е овладян до 8 март. в плен са взети едва 176 руски войници, тъй като мнозина са избити поради ожесточението на сраженията. Лаубан не е завладян от съветската армия до капитулацията на Германия, като периодично в района избухват ожесточени сражения. 3 –гвардейска танкова армия на Рибалко за близо месец е изведена в тила на І Украински фронт за попълване на личния състав и техниката. 

Самият Гудериан описва тези събития твърде лаконично. Но това е защото „Спомените на войника” имат в крайните си глави по-скоро характер на дневник, водени набързо записки. Там четем само: „На този ден Финландия ни обяви война. Нашите войски започнаха настъплението си край Лаубан в Силезия, за да овладеят железопътната линия – единствената магистрала източно от Исполинските планини (Татрите – бел. моя), свързващи Силезия с Берлин. До 8 март настъплението се развиваше успешно, но имаше само местно значение.”[15] И как иначе, ако в същия ден нова страна е обявила война, а на следващия е загубена цяла Померания?

Още едно от възможните обяснения за това защо операцията при Лаубан не постига нищо повече от местен успех, е дадено от Ханс фон Люк[16], командирът на бойната група на 21 танкова дивизия: „Лично мен ме доведе до ужас изпратения ми в качеството на попълнение батальон от хора, страдащи от язва…” Но въпреки това, той завършва:”Битката при лаубан беше и си остава последната голяма германска настъпателна операция във войната.” Мисля, че не е чудно защо се знае толкова малко за нея!