Ариергард.нет

Издателство: Варна, Печатница "Войниковъ", 1915

Преводна брошура, с историческа стойност, отнасяща се до укрепленията и станалото край Дарданелите през 1915 г. Шумът от битката се е чувал от българите в устието на Марица, тогава още неутрални. Значението и за нас остава недокрай установено. Интересът обаче към Дарданелската операция едва ли някога е бил по-голям. Преводът е по изследване на някой си Трейдлер от 1912 г. за бреговите укрепления  по двата бряга на протока. Книгата излиза от печат докато България все още е неутрална.

Самоходната артилерийска установка (САУ) е артилерийско оръдие на самоходна база, предназначено за непосредствено съпровождане на танкове и пехота в бой, за артилерийска поддръжка на подвижните съединения и за борба с противниковите танкове. Голямото предимство се състои в това, че САУ имат оръдие от по-голям калибър, отколкото е оръдието на танк със същата маса. Според теглото се класифицират на леки (до 20 тона), средни (до 40 тона) и тежки (над 40 тона). Появили се в края на Първата световна война, в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) изиграват решаваща роля в не едно и две ключови сражения.
Една от воювалите държави, произвеждали свои самоходни оръдия по време на най-големия в човешката история досега световен конфликт, е Унгария.

Победената в Първата световна война Унгария (като наследник на Австро-Унгария) е лишена с Трианонския договор (подписан с победителите от Антантата на 4 юни 1920 г.) от изконни етнически територии, от силна икономика, от силна армия, включително и от притежаване на бронирана техника. В периода между двете световни войни, Хонведшега (унгарските въоръжени сили) не разполага със собствени конструкции САУ. Разработването на този тип оръжия в началото на 40-те години е обвързано изцяло със създаване на унгарски танкове, върху чието шаси се монтират оръдия с голям калибър, и то със сътрудничеството на съюзника Германия.

Темата е интересна по няколко причини.  По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини.