Ариергард.нет

Архив с информация за държани от Третия райх съветски военнопленници беше открит за широката публика в Германия, предадоха Асошиейтед прес. Властите в провинция Саксония заявиха, че намиращата се в Дрезден база данни вече е достъпна в интернет. Тя съдържа информация за 700 000 граждани на бившия СССР, попаднали в нацистки плен през Втората световна война. В друг архив са включени данни за около 10 000 германци, осъдени от съветски военни трибунали през войната или след нея. Според властите тази информационна банка ще даде възможност на милиони хора да разберат какво се е случило с техни близки, загинали или изчезнали по време на Втората световна война или след нея. Архивът е бил създаден в сътрудничество с Русия, Украйна и Беларус. Сайтът е достъпен на германски и руски http://www.dokst.de

През Първата световна война фронтът между Дойранското езеро и албан­ските планини, отвъд Охридското езеро, е под командването на армейската група „Шолц" в състав Първа българска армии — от Дойранското езеро до Суха Руна планина, и Единадесета германска армия — от Суха Руна планина до Албания. Главнокомандващ на армейската група е генералът от артилерията фон Шолц с началник-щаб полковник граф фон Шверин. Щабът на армейската група е разположен в гр. Скопие (схема № 1).

Схема № I

        АРМЕЙСКА ГРУПА „Шолц" гр. Скопие

11-а германска армия    1-на българска армия

Албания    Суха Руна    Дойранско

                планина             езеро

Действията на 11-а армия се описват и оценяват от нашата военна историо­графия предимно от гледището на непосредствените участници в боя — полкове и дивизии. Армейското командване почти изцяло е останало извън полезрението на историците. Ако за появилите се трудове след 1944 г. това премълчаване е напълно обяснимо с чисто политически причини, то за по-раншните причината се крие другаде.

След пробива при Добро поле щабът на армията, който от 1917 г. е в гр. Прилеп, „се мести" на 20 септември във Велес, на 24-и в Скопие, на 27-и въз Враня и на 1 октомври 1918 г. в гр. Алексинац. Тук го заварва примирието между България и Съглашението. Малцината български офицери и долни чинове, командировани при щаба, заминават за родината си, а германският персонал се оттегля (заедно с цялата архива) и другите германски служби и части към Германия. По тази причина нашите военни историци, по липса на пълна и автентична документация, са принудени да ползват отделни документи, които в повечето случаи не се отнасят до армията като цяло и в трудовете им остават някои бели нетна или се дават непълни и неточни данни.

Настоящото изложение се основава на следните автентични документи от архива на 11-а армия:
„Бойно разписание и разпределение на частите на 11-а армия според налич­ността на 1 септември 1918 г." — екземпляр № 26 (тайно!), адресиран на ръка (генерал-майор Русчев). На гърба на последната страница пише: „Да се получи старото бойно разписание, 14/9, подпис." Основен документ за нашето изложе­ние (приложение 2).
Карта 1:200 000 на жп съобщения на южния фронт (25 май 1918 г.).

Карта 1:200 000 с разположението на дивизиите но фронта на 11-а армия с гриф „Да не се носи на пред[ната] линия!"
Карти 1:25 000 с гриф „Издание А. Само за по-горни щабове — до полкови щаб. Тайно №... Да не се взема на първата линия! Положението на [различни дати] 18", на които са отпечатани нашите и противниковите линии, окопи, ходове за съобщения, закрития и телени мрежи, а на ръка са нанесени арти­лерийските позиции и преградните огньове. Картите са придружени със схеми за обезпокоителния и преграден огън, разпределен по артилерийски групи и подгрупи. Подписани са от началниците на артилерията в дивизиите в края на август 1918 г. Отделни карти листове 1:200 000 с нанесени линии на фронта и артиле­рийски позиции от различни периоди на войната, ползвани от генерал Русчев. Обяснение на началника на артилерията в 3-а военноиненекционна област в Русе до председателя на анкетната комисия при Щаба на армията и „Сведение за различните видове оръдия, които се намираха на въоръжение на дивизиите от 11-а армия през последните шест месеца преди пробива на фронта при „Добро поле" през 1918 г.", май 1919 г., чернова, собственоръчно написана и подписана от генерал Русчев.

Това е професионален поглед към подготовката на Българската войска за отбрана по старата сръбско-гръцка граница след края на кампанията ни през 1915 г.. Не трябва да забравяме, че през 1916 Гърция е неутрална страна, но в Щаба на Действащата армия не се заблуждават, че това е Швейцария, и че няма да има боеве с пристигащите сили на Антантата в Солун. Боеве, в които ще се реши съдбата на Царството. Книгата е великолепна предистория за всеки, който се вълнува от събитията около края на Първата световна война на Балканите.