Ариергард.нет

Ариергард -2/3 ще бъде представен от дежурните заподозрени на 28 януари того, четвъртък, в кафе Театрото, Стефан Караджа str. №umber 5, от 19 часа.

Молим, заповедайте на втория етаж! Носете си и чувството за хумор и малко стотинки. Има супер светло шуменско.

Посетете и страницата на събитието във Facebook за новини.

Самоходната артилерийска установка (САУ) е артилерийско оръдие на самоходна база, предназначено за непосредствено съпровождане на танкове и пехота в бой, за артилерийска поддръжка на подвижните съединения и за борба с противниковите танкове. Голямото предимство се състои в това, че САУ имат оръдие от по-голям калибър, отколкото е оръдието на танк със същата маса. Според теглото се класифицират на леки (до 20 тона), средни (до 40 тона) и тежки (над 40 тона). Появили се в края на Първата световна война, в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) изиграват решаваща роля в не едно и две ключови сражения.
Една от воювалите държави, произвеждали свои самоходни оръдия по време на най-големия в човешката история досега световен конфликт, е Унгария.

Победената в Първата световна война Унгария (като наследник на Австро-Унгария) е лишена с Трианонския договор (подписан с победителите от Антантата на 4 юни 1920 г.) от изконни етнически територии, от силна икономика, от силна армия, включително и от притежаване на бронирана техника. В периода между двете световни войни, Хонведшега (унгарските въоръжени сили) не разполага със собствени конструкции САУ. Разработването на този тип оръжия в началото на 40-те години е обвързано изцяло със създаване на унгарски танкове, върху чието шаси се монтират оръдия с голям калибър, и то със сътрудничеството на съюзника Германия.

Брой  -2/3 (чете се: минус две/трети) е в 28 страници и е издържан в стила на неоариергардизма. Включва статии за италианската авиация, за порното (някои ги бъркат), мини роман за Стогодишната война, критика на чистото кино (българско, естествено, изкъпано) и политическа кампания.

Информация за разпространението - тук! Фенове, фенствайте! Читатели, читателствайте!

Не спете, четете Ариергард!!!

Темата е интересна по няколко причини.  По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини.

Този синтезен труд на генерал Христов предхожда по-популярната му някога "Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на България в нея", издадена през 1925 г. В предлаганата книга, излязла от печат през 1922 г. се разглеждат, твърде оригинално като трактовка, основните събития по театри на военните действия през 1914 и 1915 г. Не са пропуснати бойните действия в колониите, както и по море. Текстът е снабден с двайсет карти и схеми. Предисторията на конфликта е представена съвсем на кратко. Много ценна обаче е аналитичната част около плановете на страните за войната. Като цяло, книгата би била много полезна за първоначално запознаване и то на български език с първия период на войната за всеки любопитен.

Надявам се книгата да ви е интересна и с нея Ариергард ви пожелава Щастлива и Успешна 2010 година.